Така ми каза една позната тази сутрин.
Аз пък съм със сравнително добра памет и си спомням доста зими, в които е нямало сняг по това време, и също толкова, в които е имало.
 
Но ме впечатли злобата и гнева, които придружаваха тези думи. А времето не е нещо, на което можеш да се сърдиш. То е малко като тока от вица за шопа, дето казвал "Най-мразим да ме удря ток, оти не моем си го върнем!".

Защо когато е топло се оплакваме, че е топло, а когато е студено се оплакваме, че е студено? Това време не може да ни угоди... Или не е във времето проблема? Може би точно навика ни води? Вероятно до толкова сме свикнали да се ядосваме и гневим на всичко, че дори да видим нещо хубаво не можем да отговорим с положителна емоция. Забравили сме как. Забравили сме какво беше това. И като резултат се опитваме да променим всичко около себе си, дори и да е нещо добро. Всъщност даже не се опитваме да го променим, а само да помрънкаме за негова сметка.
Знам, всички сме претоварени, събрали сме много негативи и трябва да се разтоварим. Но правилният начин е, както казваше един приятел: "Намираш източника на стреса, счупваш му коленете и всичко се оправя.". Не да си го изкарваш на времето или други невинни обекти, а да намериш какво е създало тези отрицателни емоции и да промениш източника им или взаимодействието ти с него.

Като че ли хората са свикнали да използват всяка една възможност да изкарват негативните си емоции. А дали осъзнават, че така се презареждат с още нови негативни емоции? После ще трябва и тях да си изкарват, после пак ще се настроят негативно, после пак.... А реакциите ни, особено към такива неутрални обекти като времето, са от малкото неща, за които наистина имаме избор. Защо вместо да му се сърдим по навик, не изберем съзнателно да се усмихнем, че това е един хубав топъл ден? Такъв, какъвто е.