Но след него има друг вътрешен диалог, също като мислите, но на по-бързи обороти. По-скоро чувства. Спираме и него. Ако се вгледаме след това има още по-фин вътрешен диалог. Ок, и него също. После има още. Всеки следващ е по-недоловим. Имаш ли смелост да спреш всички? Да продължиш по права линия,  да подминеш "лунапарка" на шарените образи и чувства без да се заиграваш, да доведеш съзнанието си, човешкото, до пълен покой, не само мислите.. И да се вгледаш какво има след това...
Заслужава си.
Пряк път.